Близо 70% от онкоболните пациенти доплащат средно 1500 лв. за лечението си
Проучването бе показано днес от специалисти на конференция на тематика " Достъпност до онкологични грижи ". То е осъществено в интервала 21 януари - 7 февруари т.г. измежду 417 души, лекували се от онкологични болести през последните пет години.
От доплатилите 56% са дали пари за интервенция на междинна стойност от 1732 лева , уточни Юлиана Гальова от " Индекс на лечебните заведения ". За проучвания със междинна сума от 455 лева са доплатили 41% от интервюираните , а за медицински произведения и консумативи - 39% . За биопсия със междинна стойност от 267 лева и при медикаментозна терапия от приблизително 651 лева са доплатили 25% от интервюираните.
Най-малко е доплащането за лъчелечение - при 13% , а междинната сума е 365 лв.. По време на лекуването 55 на 100 от интервюираните са създали в допълнение доплащане на междинна стойност от 897 лева за профилирани хранителни добавки, медицински произведения и естетически интервенции .
Гальова уточни, че 71% от доплащанията са направени на касата на лечебното заведение . В 9% от случаите е направено заплащане на касата на друго лечебно заведение, а в 4% - предаване на парите на ръка.
Най-голям % от доплатените услуги за интервенция е изборът на екип - 75,3% . На втора позиция с 57,6% са медицински произведения и консумативи , следвана от болничния престой с 43,5% , сподели Гальова. Сред разноските са за здравни грижи от здравна сестра или санитар - с 8,2 на 100 , и за усъвършенствани битови условия в лечебното заведение - с 6,5% . Респондентите от дребните обитаеми места показват превоза като спомагателен разход - с 0,6% , демонстрират още данните.
Около 59 на 100 от пациентите са минали диагностика, лекуване и диспансерно следене в едно лечебно заведение, сподели социологът Първан Симеонов. Близо 30% от тях са траяли лекуването си във второ заведение , а 9,6% - лекуване в три лечебни заведения . Според изследването 34,3 на 100 от пациентите споделят, че диагностицирането и лекуването са осъществени от едно и също здравно лице. Общо 36,7% от участвалите в допитването пациенти правят оценка качеството на лекуването на онкологичното си заболяване като доста положително, 30% - като положително, а 9,6% - приемливо. Лоша оценка на качеството на своето лекуване дават 2,1% от интервюираните.
Разходите за лекуване на пациентите с онкологични болести у нас не са покрити на 100% с обществени средства посредством Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването (МЗ), показаха доцент Димитър Калев и доцент Ася Консулова от Съвместната онкологична национална мрежа. По думите им доплащане се постанова при диагностични действия на туморни маркери , имунохистохимия и разнообразни генетични проучвания на тумора , както и при неутвърдени в стандартите на Министерство на здравеопазването способи на оперативно лекуване.
Снимка: БТА
Поради неналичието на строго регламентирани процедури и експертиза за лекуване на онкологичните болести, на българските пациенти им се постанова да доплащат за своето лекуване или да търсят помощ в чужбина , акцентира доцент Калев.
По думите му онкологията в България се прави оценка от финансово ниво , до момента в който в Западна Европа и Северна Америка е експертно-центрирана. Онкологията у нас не може да бъде реформирана от вътрешната страна, тъй като не съществува сходно обществено мислене , добави той.
Според доцент Калев само решение за българската онкология е основаване на неправителствена самодейност за лекуване, подкрепена от страната , която да реализира европейските стандарти за актуалната ефикасна онкология.
От доплатилите 56% са дали пари за интервенция на междинна стойност от 1732 лева , уточни Юлиана Гальова от " Индекс на лечебните заведения ". За проучвания със междинна сума от 455 лева са доплатили 41% от интервюираните , а за медицински произведения и консумативи - 39% . За биопсия със междинна стойност от 267 лева и при медикаментозна терапия от приблизително 651 лева са доплатили 25% от интервюираните.
Най-малко е доплащането за лъчелечение - при 13% , а междинната сума е 365 лв.. По време на лекуването 55 на 100 от интервюираните са създали в допълнение доплащане на междинна стойност от 897 лева за профилирани хранителни добавки, медицински произведения и естетически интервенции .
Гальова уточни, че 71% от доплащанията са направени на касата на лечебното заведение . В 9% от случаите е направено заплащане на касата на друго лечебно заведение, а в 4% - предаване на парите на ръка.
Най-голям % от доплатените услуги за интервенция е изборът на екип - 75,3% . На втора позиция с 57,6% са медицински произведения и консумативи , следвана от болничния престой с 43,5% , сподели Гальова. Сред разноските са за здравни грижи от здравна сестра или санитар - с 8,2 на 100 , и за усъвършенствани битови условия в лечебното заведение - с 6,5% . Респондентите от дребните обитаеми места показват превоза като спомагателен разход - с 0,6% , демонстрират още данните.
Около 59 на 100 от пациентите са минали диагностика, лекуване и диспансерно следене в едно лечебно заведение, сподели социологът Първан Симеонов. Близо 30% от тях са траяли лекуването си във второ заведение , а 9,6% - лекуване в три лечебни заведения . Според изследването 34,3 на 100 от пациентите споделят, че диагностицирането и лекуването са осъществени от едно и също здравно лице. Общо 36,7% от участвалите в допитването пациенти правят оценка качеството на лекуването на онкологичното си заболяване като доста положително, 30% - като положително, а 9,6% - приемливо. Лоша оценка на качеството на своето лекуване дават 2,1% от интервюираните.
Разходите за лекуване на пациентите с онкологични болести у нас не са покрити на 100% с обществени средства посредством Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването (МЗ), показаха доцент Димитър Калев и доцент Ася Консулова от Съвместната онкологична национална мрежа. По думите им доплащане се постанова при диагностични действия на туморни маркери , имунохистохимия и разнообразни генетични проучвания на тумора , както и при неутвърдени в стандартите на Министерство на здравеопазването способи на оперативно лекуване.
Снимка: БТА
Поради неналичието на строго регламентирани процедури и експертиза за лекуване на онкологичните болести, на българските пациенти им се постанова да доплащат за своето лекуване или да търсят помощ в чужбина , акцентира доцент Калев.
По думите му онкологията в България се прави оценка от финансово ниво , до момента в който в Западна Европа и Северна Америка е експертно-центрирана. Онкологията у нас не може да бъде реформирана от вътрешната страна, тъй като не съществува сходно обществено мислене , добави той.
Според доцент Калев само решение за българската онкология е основаване на неправителствена самодейност за лекуване, подкрепена от страната , която да реализира европейските стандарти за актуалната ефикасна онкология.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ